Няколко албума, които бих взел на необитаем остров

Брех, добре, че беше Ванката да ме подкани да се включа в тази въртележка, че да напиша нещичко в този отдавна необитаем блог и да обера някоя и друга паяжина по него.

Правилата са прости:

(1) всеки участник цитира тези правила

(2) цитира този пост

(3) цитира този, който го е посочил

(4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си

(5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.

Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Моите албуми са… хм:

1. Marilyn Manson – Mechanical Animals. След като ще е самотен остров, значи ще е едно голямо депрес парти, а какво е едно хубаво депрес парти без тоя Халбум

2. Godsmack – Faceless. Не мога да мина без Космак… Все пак ще трябва от време на време да се спира депрес партито. Ако имах възможност, бих го заменил с DVD-то Changes на Godsmack.
3. Disturbed – Ten Thousand Fists. Това ми е музиката за надъхване. Трудно беше да избера конкретен албум, но да речем, че ще е този. На тяхната музика ще има да търча през шубраци и по сокаци

4. Incubus – Make Yoursel. Тук изборът между албумите е много труден, бих взел поне 3, ама ще се огранича само с този. Все пак трябваше да взема и малко качествена музика, нали? Не само стъргалка

5. Guano Apes… Тука ще се изхитря и ще си направя компилация от любимите ми песни, защото са разхвърляни из албумите им и съвсем не мога да определя най-албумът Тях няма как да не ги взема. Очарован съм от уникалната им музика. Как на повърхността е съвсем айляшка американска жичка, но в дълбочина е уникално музикантска музика.

6. Nickelback – The Long Road. Чад и компания просто къртят мивки. Това ще ми е музиката за купонясване. Ама якия купон с 10 въображаеми мацки на плажа, със сцена посредата на плажа, на която ще изпълнявам песните им с въображаема група…

7. Hell No – демо записите + промото (определено ще се съберат на един диск). Добавям ги към надъхващата музика

Е, това бяха… Мноооооого труден избор. Определено 7 не ми стигат. Толкова много музика не успях да спомена. Sevendust, Metallica, Stone Sour, 3 Doors Down, Riverside, Lacuna Coil, Killswitch Engage, Mindown, Smallman… Всички тези групи са ми еднакво любими, според настроението и беше много трудно да отделя 7-те най. Не вярвам някой да чете блога ми, тъй като обикновено в него няма нищо писано, но все пак ще приканя Идиот , Тинче и Лонги да се включат в играта

Новата зарибявка

Пак не съм писал от сума ти време Несериозна работа ей!

Съвсем отскоро си имам нова зарибявка. Бяхме на Марково на вилата на 1 приятел. И там намерих едно хвърчило, което му бяха подарили и си викам: “Дай да вземем да го пробваме”. Падна егати търчането по 1 склон. Ама литна пущината и се оказа бааахти кефа! После гугълнах малко да почета за хвърчилата и защо по дяволите това хвърчило имаше 2 въжета и приличаше на умален делтапланер Оказа се, че било Stunt Kite – за пораснали деца да си летят и да си правят трикове. Гледах и малко клипове… Малиииии!!! Нека да е зле! Мисля, че се оплетох в капана на спортните-трик хвърчила Вече си имам и собствено. Единственото място, където успях да намеря такова хвърчило в Пловдив – JYSK. Доста странно място за хвърчила Разбира се превъртях и сайтовете на големите производители. Имам си няколко модела в листа с мечтите – Bebop, Ying-Yang, DragonBall. Просто уникални!!! Ако мога да си позволя къстъм си имам и идея какво ще бъде:

Сега остава само да уча за изпити и да чакам да излезе хубав вятър, за да започна да се уча да хвърча

Отчет

Брех, от колко време не съм писал… А пък се случи туй – онуй през това време

От около 2 седмици  съм в работническата класа, т.е. започнах бачкане. В един страхотен хотел – Одеон който е баш на пъпа на Пловдив + супер близо до вкъщи. Бачкам като нощен рецепционист и като изключим скуката и липсата на хора за лафче през нощта, много си се кефя на работата. Вече ми се случиха и забавни случки… В 5 без 15 сутринта на камерата, която наблюдава входа вижда, че един човек се засилва да влиза в хотела. ОК. Ставам си аз на крака да го посрещна, както му е ред. Той човека влезе, ама замалко да не улучи вратата и продължи на зиг-заг. Като се приближи до мен продума с доста набъбнал език: “Good morning, I need a TAXI here in ten minutes.” OK. Реших да не се разправям с пиян човек, пък и защо да не му услужа? Вдигнах телефона и докато говорех с диспечерката в хотела влязоха и двамата му другари. И единия каза лафа на вечерта!!! “Is he cool? Is he cool? Is he calling the police?” – попита. Бях куул, казах им, че таксито ще пристигне след 3 минути на булеварда и те си тръгнаха. Изпратих ги подобаващо с едно “Good luck!”. А на следващия ден по обяд ги засяках на фонтаните в градската градина, където те полегнаха на едни пейки и заспаха. Инак в хотела е много яко. Колегите са ми супер. Няма нито един, който да не е свестен. Всички са много готини. Имаме си една барманка – метълка и една сервитьорка – рокаджийка. Ха познайте, с кого се сдуших най-бързо

Другото което ми се случи напоследък не е чак толкова хубаво… Тъкмо си бях презапуснал аквариума и най-накрая всичко в него беше наред и една вечер се прибирам с намерението да нахраня рибките и да се приготвям за работа. И като погледнах към аквариума… В него нямаше движение… ХМ… Странно… Потърсих къде са се скрили рибките и ги намерих всички сгушени в един ъгъл… Разбрах защо, когато погледът ми срещна термометъра… 36 градуса по Целзий!!! А тез рибета живеят на 24 – 26. Ауч… Явно терморегулаторът на нагревателя се беше развалил и не го е изключил… Честитих си супичката и се опитах да спася каквото е оживяло.  Сложих лед във водата, за да е по-постепенна смяната на температурата, но всичкия лед вкъщи успя да смъкне само 2 градуса. Принудих се да сменя малко от водата и така смъкнах температурата до не чак толкова опасните 30 градуса и оставих аквариума сам да се доохлади. Рибите ми сеоказаха здрави копелета и повечето оцеляха. Имаше само 4 жертви, които се бяха предали още преди да се намеся. Най-тъпото е, че сега отново започвам почти отначало… Много се изнервих и бях на път да се откажа от акваристиката за някоя и друга година, но ме вразумиха та продължавам да се боря за постигането на един красив и безпроблемен аквариум

Уловен

Хванат в готин кадър на местопрестъплението…

Ех, как ми се тупнаха…

Тая седмица ми се тупнаха на главата две от най-любимите ми неща.

1. Поправителна сесия (УАААААААААА). Най-много я мразя нея… Досега си учил около месец и вместо да спреш с ученето и да си гледаш кефа… Пак учиш Гадничко… Явно някой не се е постарал достатъчно да си учи навреме (Донт ду дис ет хоум)

2. Болен съъъъъъъм   Освен сесията, взех че се разболях. Гадна температурка, която с какви ли не хапчета не успях 2 дена да я помръдна от 38-39 градуса. Най-гадна, обаче ми е мускулната треска на корема, от кашляне Тюх как боли… МРЪН! Всеки път като се изкашлям боли и всеки път когато се опитвам да стана от леглото пак боли МРЪЪЪЪЪЪЪЪН!!! Най-тъпото е, че тая болка същевременно много ме кефи и постоянно си човъркам с пръст около ребрата… Май съм се чалнал

Не искам болен Не искам уча

Е заради това няма да се оправи Българията!

Имам си един преподавател… Миналата година ни събра по 5лв. на човек за учебници. Накрая ни връчи ксерокопия на стойност 1.50лв. Хич не бяхме доволни, ама няма как… Затраяхме си. Тази година ни събра по 7лв. Вече си знаехме, че ще са ксерокопия и се бяхме примирили. Браво на него, беше вдигнал обема… Стойността на “това”, което ни даде беше цели 1.75лв. Всичко хубаво, ама като ги разлистихме и осъзнахме, че ни е пробутал не само ксерокопия, а ксерокопия на ръкописи, които дори трудно се разчитат… Негодуванието беше огромно, но само между колегите. Така и никой не събра смелост да му се изсмее в лицето.

Днес бях на изпит при този хубавец. Беше казал, че ще даде 1 задача и 1-2 въпроса. Аз си скъсах задника да уча задачите и той днеска взе, че даде само въпроси. И директно ми заби кол в сърцето. То… изпита майната му – лесен е и ще си го взема, ама това отношение ми *** мамата. СРАМ МЕ Е, ЧЕ МИ ПРЕПОДАВА ТАКЪВ СМЕШНИК!!! А уж сме елитен университет и уж сме елитна специалност… Уж ще ставаме велики мениджъри и на нас ще се крепи цялата индустрия в страната (така поне ни разправят преподавателите ни), а си имаме преподавател с отношение на първолашки учител по физкултура Докато продължават да виреят такива типове, няма да се оправи Българията…

Чудя се, кога ли ще ми писне и ще му ги кажа тия неща в очите…

Внимание РАБОТА!!!

Това получих днес от приятелка по АйСиКюто Забавно текстче

 

            Има опасен вирус наоколо. Нарича се РАБОТА. Ако получите РАБОТА от колегите си, шефа или някой друг по електронната поща или по какъвто и да е друг начин, НЕ Я ДОКОСВАЙТЕ! Този вирус ще заличи напълно личния ви живот. Ако влезнете в съприкосновение с РАБОТА облечете си якето, вземете няколко добри приятели и отидете право в най-близкия пъб. Поръчайте противоотрова, известна като БИРА (аз мисля че според сезона, може и червено вино да свърши работа…). Повтаряйте поемането на противоотровата, докато РАБОТА бъде напълно елиминирана от вашата система.
Препредайте това съобщение незабавно на поне 5 приятели. Трябва да осъзнаете, че ако нямате 5 приятели, това означава, че вече сте инфектирани и че РАБОТА вече контролира вашия живот. Помнете, този вирус е смъртоносен!