Няколко албума, които бих взел на необитаем остров

Брех, добре, че беше Ванката да ме подкани да се включа в тази въртележка, че да напиша нещичко в този отдавна необитаем блог и да обера някоя и друга паяжина по него.

Правилата са прости:

(1) всеки участник цитира тези правила

(2) цитира този пост

(3) цитира този, който го е посочил

(4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си

(5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото.

Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Моите албуми са… хм:

1. Marilyn Manson – Mechanical Animals. След като ще е самотен остров, значи ще е едно голямо депрес парти, а какво е едно хубаво депрес парти без тоя Халбум

2. Godsmack – Faceless. Не мога да мина без Космак… Все пак ще трябва от време на време да се спира депрес партито. Ако имах възможност, бих го заменил с DVD-то Changes на Godsmack.
3. Disturbed – Ten Thousand Fists. Това ми е музиката за надъхване. Трудно беше да избера конкретен албум, но да речем, че ще е този. На тяхната музика ще има да търча през шубраци и по сокаци

4. Incubus – Make Yoursel. Тук изборът между албумите е много труден, бих взел поне 3, ама ще се огранича само с този. Все пак трябваше да взема и малко качествена музика, нали? Не само стъргалка

5. Guano Apes… Тука ще се изхитря и ще си направя компилация от любимите ми песни, защото са разхвърляни из албумите им и съвсем не мога да определя най-албумът Тях няма как да не ги взема. Очарован съм от уникалната им музика. Как на повърхността е съвсем айляшка американска жичка, но в дълбочина е уникално музикантска музика.

6. Nickelback – The Long Road. Чад и компания просто къртят мивки. Това ще ми е музиката за купонясване. Ама якия купон с 10 въображаеми мацки на плажа, със сцена посредата на плажа, на която ще изпълнявам песните им с въображаема група…

7. Hell No – демо записите + промото (определено ще се съберат на един диск). Добавям ги към надъхващата музика

Е, това бяха… Мноооооого труден избор. Определено 7 не ми стигат. Толкова много музика не успях да спомена. Sevendust, Metallica, Stone Sour, 3 Doors Down, Riverside, Lacuna Coil, Killswitch Engage, Mindown, Smallman… Всички тези групи са ми еднакво любими, според настроението и беше много трудно да отделя 7-те най. Не вярвам някой да чете блога ми, тъй като обикновено в него няма нищо писано, но все пак ще приканя Идиот , Тинче и Лонги да се включат в играта

Новата зарибявка

Пак не съм писал от сума ти време Несериозна работа ей!

Съвсем отскоро си имам нова зарибявка. Бяхме на Марково на вилата на 1 приятел. И там намерих едно хвърчило, което му бяха подарили и си викам: „Дай да вземем да го пробваме“. Падна егати търчането по 1 склон. Ама литна пущината и се оказа бааахти кефа! После гугълнах малко да почета за хвърчилата и защо по дяволите това хвърчило имаше 2 въжета и приличаше на умален делтапланер Оказа се, че било Stunt Kite – за пораснали деца да си летят и да си правят трикове. Гледах и малко клипове… Малиииии!!! Нека да е зле! Мисля, че се оплетох в капана на спортните-трик хвърчила Вече си имам и собствено. Единственото място, където успях да намеря такова хвърчило в Пловдив – JYSK. Доста странно място за хвърчила Разбира се превъртях и сайтовете на големите производители. Имам си няколко модела в листа с мечтите – Bebop, Ying-Yang, DragonBall. Просто уникални!!! Ако мога да си позволя къстъм си имам и идея какво ще бъде:

Сега остава само да уча за изпити и да чакам да излезе хубав вятър, за да започна да се уча да хвърча

Отчет

Брех, от колко време не съм писал… А пък се случи туй – онуй през това време

От около 2 седмици  съм в работническата класа, т.е. започнах бачкане. В един страхотен хотел – Одеон който е баш на пъпа на Пловдив + супер близо до вкъщи. Бачкам като нощен рецепционист и като изключим скуката и липсата на хора за лафче през нощта, много си се кефя на работата. Вече ми се случиха и забавни случки… В 5 без 15 сутринта на камерата, която наблюдава входа вижда, че един човек се засилва да влиза в хотела. ОК. Ставам си аз на крака да го посрещна, както му е ред. Той човека влезе, ама замалко да не улучи вратата и продължи на зиг-заг. Като се приближи до мен продума с доста набъбнал език: „Good morning, I need a TAXI here in ten minutes.“ OK. Реших да не се разправям с пиян човек, пък и защо да не му услужа? Вдигнах телефона и докато говорех с диспечерката в хотела влязоха и двамата му другари. И единия каза лафа на вечерта!!! „Is he cool? Is he cool? Is he calling the police?“ – попита. Бях куул, казах им, че таксито ще пристигне след 3 минути на булеварда и те си тръгнаха. Изпратих ги подобаващо с едно „Good luck!“. А на следващия ден по обяд ги засяках на фонтаните в градската градина, където те полегнаха на едни пейки и заспаха. Инак в хотела е много яко. Колегите са ми супер. Няма нито един, който да не е свестен. Всички са много готини. Имаме си една барманка – метълка и една сервитьорка – рокаджийка. Ха познайте, с кого се сдуших най-бързо

Другото което ми се случи напоследък не е чак толкова хубаво… Тъкмо си бях презапуснал аквариума и най-накрая всичко в него беше наред и една вечер се прибирам с намерението да нахраня рибките и да се приготвям за работа. И като погледнах към аквариума… В него нямаше движение… ХМ… Странно… Потърсих къде са се скрили рибките и ги намерих всички сгушени в един ъгъл… Разбрах защо, когато погледът ми срещна термометъра… 36 градуса по Целзий!!! А тез рибета живеят на 24 – 26. Ауч… Явно терморегулаторът на нагревателя се беше развалил и не го е изключил… Честитих си супичката и се опитах да спася каквото е оживяло.  Сложих лед във водата, за да е по-постепенна смяната на температурата, но всичкия лед вкъщи успя да смъкне само 2 градуса. Принудих се да сменя малко от водата и така смъкнах температурата до не чак толкова опасните 30 градуса и оставих аквариума сам да се доохлади. Рибите ми сеоказаха здрави копелета и повечето оцеляха. Имаше само 4 жертви, които се бяха предали още преди да се намеся. Най-тъпото е, че сега отново започвам почти отначало… Много се изнервих и бях на път да се откажа от акваристиката за някоя и друга година, но ме вразумиха та продължавам да се боря за постигането на един красив и безпроблемен аквариум

Уловен

Хванат в готин кадър на местопрестъплението…

Ех, как ми се тупнаха…

Тая седмица ми се тупнаха на главата две от най-любимите ми неща.

1. Поправителна сесия (УАААААААААА). Най-много я мразя нея… Досега си учил около месец и вместо да спреш с ученето и да си гледаш кефа… Пак учиш Гадничко… Явно някой не се е постарал достатъчно да си учи навреме (Донт ду дис ет хоум)

2. Болен съъъъъъъм   Освен сесията, взех че се разболях. Гадна температурка, която с какви ли не хапчета не успях 2 дена да я помръдна от 38-39 градуса. Най-гадна, обаче ми е мускулната треска на корема, от кашляне Тюх как боли… МРЪН! Всеки път като се изкашлям боли и всеки път когато се опитвам да стана от леглото пак боли МРЪЪЪЪЪЪЪЪН!!! Най-тъпото е, че тая болка същевременно много ме кефи и постоянно си човъркам с пръст около ребрата… Май съм се чалнал

Не искам болен Не искам уча

Е заради това няма да се оправи Българията!

Имам си един преподавател… Миналата година ни събра по 5лв. на човек за учебници. Накрая ни връчи ксерокопия на стойност 1.50лв. Хич не бяхме доволни, ама няма как… Затраяхме си. Тази година ни събра по 7лв. Вече си знаехме, че ще са ксерокопия и се бяхме примирили. Браво на него, беше вдигнал обема… Стойността на „това“, което ни даде беше цели 1.75лв. Всичко хубаво, ама като ги разлистихме и осъзнахме, че ни е пробутал не само ксерокопия, а ксерокопия на ръкописи, които дори трудно се разчитат… Негодуванието беше огромно, но само между колегите. Така и никой не събра смелост да му се изсмее в лицето.

Днес бях на изпит при този хубавец. Беше казал, че ще даде 1 задача и 1-2 въпроса. Аз си скъсах задника да уча задачите и той днеска взе, че даде само въпроси. И директно ми заби кол в сърцето. То… изпита майната му – лесен е и ще си го взема, ама това отношение ми *** мамата. СРАМ МЕ Е, ЧЕ МИ ПРЕПОДАВА ТАКЪВ СМЕШНИК!!! А уж сме елитен университет и уж сме елитна специалност… Уж ще ставаме велики мениджъри и на нас ще се крепи цялата индустрия в страната (така поне ни разправят преподавателите ни), а си имаме преподавател с отношение на първолашки учител по физкултура Докато продължават да виреят такива типове, няма да се оправи Българията…

Чудя се, кога ли ще ми писне и ще му ги кажа тия неща в очите…

Внимание РАБОТА!!!

Това получих днес от приятелка по АйСиКюто Забавно текстче

 

            Има опасен вирус наоколо. Нарича се РАБОТА. Ако получите РАБОТА от колегите си, шефа или някой друг по електронната поща или по какъвто и да е друг начин, НЕ Я ДОКОСВАЙТЕ! Този вирус ще заличи напълно личния ви живот. Ако влезнете в съприкосновение с РАБОТА облечете си якето, вземете няколко добри приятели и отидете право в най-близкия пъб. Поръчайте противоотрова, известна като БИРА (аз мисля че според сезона, може и червено вино да свърши работа…). Повтаряйте поемането на противоотровата, докато РАБОТА бъде напълно елиминирана от вашата система.
Препредайте това съобщение незабавно на поне 5 приятели. Трябва да осъзнаете, че ако нямате 5 приятели, това означава, че вече сте инфектирани и че РАБОТА вече контролира вашия живот. Помнете, този вирус е смъртоносен!

Мигът 11.06.1999г.

Бях там с Ванката. Видях, че в блога си е написал историята за това събитие и реших да я напиша и аз. Интересно ми е с какво ще се различават двете, при положение, че бяхме заедно

Не можах да повярвам. METALLICA В БЪЛГАРИЯ!!! При това в ПЛОВДИВ!!! Това беше върхът! С Ванката бяхме на по 15. В баш метълските си години. Metallica беше, е и винаги ще бъде голяма работа за нас. С тях отраснахме. А сега щяхме да ги видим на живо. Купихме си билети. Неговият го купи сестра му. Даде 25лв., вместо 20. Хехехе, беше му купила билет за „седящи“. Кой ще ти седи!!! Не помня в колко часа тръгнахме, но беше ужасна жега. Единствената му тениска на Металика беше ужасно оръфана и той предпочете да вземе една от моите – първата ми тениска на Металика, много яка, но и много стара Пробвахме да отидем с автобус. Всички бяха препълнени и се наложи да ходим пеша. Нямаше проблем. Въобще не усетихме кога сме изминали цялото това разстояние. Жегата нямаше намерение да се откаже да мори телата ни, облечени в черно и предвещаваше мноооооого гореща вечер. На кой му пука? ОТИВАХМЕ НА МЕТАЛИКА!!! Пред стадиона беше страшно. Имаше толкова много хора! И всички облечени с тениски на Металика, ах защо ли В градинките около пътя имаше насядали метъли, които си пийваха и всичко както си му е реда за такова огромно събитие. Влезнахме доста бързо.

Най-якият ден!!!

Е днес е възможно най-якият ден!!! Започна рано, рано в 7. Леле от колко време не съм ставал толкова раноооооо. Ама няма проблем де, скочих веднага щом чух петела на алармата (като се замисля започвам да го намразвам, доста дразнещ е). Пих едно кафенце, засмуках един фас и се приготвих за тръгване. Хванах си единственият автобус, който минава през квартала ми и както обикновено по това време беше претъпкан. Но това не беше всичко. Имаше банда огромастични цигани с кафенца в пластмасови чашки… Е… бях си пуснал Guano Apes на mp3-то и дори тази култова картинка не успя да ме издразни А тези Guano Apes са егати изрудската група. Наскоро ги ПРЕоткрих. Супер енергична музика. Рано сутрин ми дойдоха особено ободряващо. Слязох от автобуса, а циганите нито ме бяха заляли с кафе, нито се опитаха да ме ограбят. Бахти кефа! Запътих се към университета с бодра крачка под звуците на Break The Line. Пристигнах с 1 час подранил, както винаги и имаше само трима колеги. Кафенето не работеше, но пък какво от това. Реших да преговарям. Доскуча ми бързо и реших, че колкото съм учил, толкова. Събрахме се, мина времето в пушене и закчки и дойде време да се качваме на изпит. Преподавателите дадоха супер яки въпроси. От 4 – 3 ги знаех перфектно!!! Бахти кефа! Изкарах си петицата и отидох на кафе с Антонски и Зоро. След кафето отидохме на пазар в едно супер яко магазинче. Купих си две супер изрудски гащи на обща стойност 60 кинта. Бахти евтиното! Бахти кефа! После харесах хубав подарък за именния ден на Антонски, утре. Хем хубав, хем мога да си го позволя. Бахти кефа! После ударихме по една ракия с „тъщата“. И вечерта завършва с шоколад пред блога. Чудя се дали да не си сипя един ромец… БАХТИ КЕФА!!!

Първият път

23.09.2006г. Денят напървият концерт на групата ни. Щяхме да свирим на пловдивския рок фест. В 1 часа трябваше да сме на саундчек. Целият ден бях изключително напрегнат, досущ като струните на китара. Изпокарах се с целия свят и най-накрая дойде време да тръгваме. Събрахме се, натоварихме инструментите в колата и потеглихме. Пристигнахме на мястото първи. Останалите групи ги нямаше. Озвучителят каза да се качваме и веднага да започваме със саундчека. Докато се приготвяхме и настройвахме дойдоха част от останалите групи. Всички инструменти бяха нагласени поотделно и дойде момента, в който да засвирим нещо заедно, за да се нагласи и общият звук на групата. Около сцената имаше малко хора – все познати лица от другите групи, но дори тогава бях много нервен и дори изплашен. Започнахме песента. Обърках си свиренето на баса. Пях фалшиво. Абе от това напрежение направих всичко грешно. С малко зор се справихме със саундчека и слязохме от сцената, за да се нагласят и другите групи. Това беше около 13:30ч. В този момент започна голямото чакане. Щяхме да свирим трета група, което значеше някъде около 17ч. Бях много стресиран. Пушех цигара след цигара и ръцете ми трепереха неконтролируемо. Не спирах да мисля за това как ли ще свирим, дали няма да се изложим и т.н. Към 15 часа фестът започна. Следващите два часа бяха ужасни. Сред публиката имаше много познати и всички идваха да ме поздравят и да си разменим по някоя и друга приказка. Е да ама аз бях толкова притеснен, че бях достигнал до неадекватност. Хора, които много уважавам идваха при мен и ми говореха разни неща, а аз единствено кимах и едва обелвах по 2 – 3 думи. Ужас неземен. Наближи нашият ред и започнахме да се приготвяме. Когато вече трябваше да се качим на сцената си ме хвана искрен страх. Искаше ми се, ако мога да не се качвам там. Някак си ей така да премигна и всичко да е минало. Нещо като на зъболекар, ама стократно по-лошо Качих се на сцената и започнахме да се включваме. Всичко беше готово и дойде моментът да започнем. В публиката виждах всички мои приятели – гаджето ми, Ванката, Ани, Маринкиса… Абе всички. И те всички много ми се радваха. Някой от тях са изстрадали целия път на групата заедно с нас и в този ден от тях чувахме най-вече  „Е, доживяхме!“. Започнахме да свирим интрото. Вече не знаех къде се намирам. Абстрахирах се от всичко наоколо… Вселената остана само една малка сфера, съсредоточена около мен и най-вече около бас китарата ми и се разкуфях. Ама зверски… От години не бях куфял така. Явно това беше начинът да се поотърся от напрежението, защото усетих как малко по малко ми олеква. След като първите няколко песни се получиха без проблем, вече започнах малко по малко да добивам увереност. Започнах да се отпускам, но ръцете ми продължаваха да треперят. След концерта ме бъзикаха, че докато съм поздравявал бившите ни барабанисти и съм ги посочвал, ръката ми треперела. Публиката, колкото и малобройна да беше, беше страхотна. Знаеха всички песни, които свирихме и не жалиха сили и гърла да пеят заедно с мен. На моменти дори успяваха да надвикат колоните и ги чувах. Това беше най-върховното удоволствие. В такъв момент всеки може да се почувства звезда. Виждаш очите на хората, които гледат право в твоите. Виждаш чувствата в тях. И чуваш как с все гърло крещят заедно с теб. Предполагам, това е звукът, който нито един музикант няма да забрави. Крещящата публика… Неусетно песните се изнизаха и нашата изява свърши. Дойде време да си тръгваме, а се чувствахме сякаш тепърва ще започваме. Не ни се слизаше от сцената. Искахме още и още, но няма как, слязохме. Приятелите ни се скупчиха около нас и започнаха да ни поздравяват и да ни се радват, а аз бях още по-неадекватен от преди. Сякаш току що кофа с ледена вода ме бе пробудила от дълбок сън. В ума си все още бях на сцената. Преживявах отново и отново онова, което видях, чух и усетих там. Е, няма как вечерта свърши с кратък запой и всички се прибрахме да спим. Усещанията от концерта не ме оставиха, дори и в съня.