Eternal Fear

Eternal Fear е групата в която свиря и съм “косъздател”. Нека ви разкажа за нея…

Всичко започна между няколко приятели. Всичките “върли метълисти” и от любовта им към метъла се роди идеята: “Абе аре да си направим група!”. Понеже почти никой от нас не разбираше от музика (моята една година класическа китара в първи клас и уменията на Иван с кавала не се брояха) разпределението на това кой, на какво да свири беше забавно… Стоян каза: “Аз искам да съм като James Hatfield, затова ще свиря ритъм китарата!”. Аз също си избрах: “Аз ще съм като Cliff Burton - ще свиря на бас и то само с пръсти, никога няма да използвам перце”. Ванката си избра Lars Ulrich: “Ше ги изкъртя тия барабани!!!”. За Димо остана соло китарата. Така приятелството, любовта към метъла и Metallica ни събраха като метъл група. Дойде време да си измислим име… Седим си ние, трима почти еднакво изглеждащи метълчета, тийнейджъри, на една пейка в градинката между блоковете и всеки мисли и дава предложения, които другите не харесват. Така и не стигаме до хубава идея и консенсус. Дойде моментът, в който от нямане накъде започнахме да се шегуваме. Минахме през интересни хумористични имена тип: Raiden, Goro, абе все имена от играта Mortal Combat. И тогава ме осени идеята: “Абе пичове, нали в началото на играта като си избираш трудността ти казва “Choose your destiny”, дайте да се кръстим така!”. “Абе много е дълго!”. “Кво ти пука бе, то и Cradle Of Filth е много дълго”. Е разбрахме се и станахме група Choose Your Destiny. Започнахме да се учим да свирим и се събирахме у Стоян… Стоян свиреше през странен усилвател представляващ два грамофона, вързани в едно. Иван думкаше само на едно соло барабанче… Страшна картинка… Мина време и всички си накупихме инструменти и си направихме собствена репетиционна, която кръстихме “Бабата”, защото беше в къщата на бабата на Стоян. Започнахме да учим песни на Metallica, Marilyn Manson и Staind. Тези времена бяха доста несериозни… Техниката в репетиционната беше ужасна и звукът беше по-скоро шум. Димо почти не идваше на репетиции, аз ходех през репетиция (ех тази любов…). След известно време Бат Димчо реши да ни извести, че не му се занимава с китари и беше заменен от един съученик на Стоян - Антон.  Междувременно се роди по-добра идея за име на групата Eternal Night, което с единодушно съгласие беше сменено на Eternal Fear и така ние вече бяхме група Eternal Fear. Един слънчев ден нещата започнаха да стават сериозни. Струпахме на куп всичко, което имахме и го продадохме/разменихме за две по-хубави китари. Започнахме да ходим да репетираме в репетиционната в Коматево. Основно нощни репетиции. Ех… Хубави времена бяха. Тогава наистина станахме група. Започнахме да гледаме сериозно на нещата и да се трудим упорито. Разбира се забавлявахме се доста. По цяла нощ затворени в една стая с хубава техника и цялото време пред нас… Свирене, разучаване, смях… Започнахме да правим все повече и повече песни.
Metallica: Seek & Destroy, For Whom The Bell Tolls; Iron Maiden - Wasting Love; Blur - Song 2; Within Temptation - Ice Queen, тази така и не я научих

Свирихме яко и усещахме, че се развиваме и дърпаме напред. Но имаше и проблем - наложи се Ванката да бъде заменен. Това беше първата горчива стъпка по пътя на Eternal Fear. Трябваше да се разделим с барабанист, основател на групата и най-вече с приятел. Раздялата не беше лесна, но Eternal Fear трябваше да продължи. Така завършиха ранните дни на групата.

На мястото на Ванката дойде Ани Артинян. Дългогодишна ученичка на Иван Енев (Б.З.Ч.). Всичко започна от начало. Всичкo, което знаехме трябваше да бъде научено отново. Всичко вървеше добре, научихме старите, започнахме да учим нови песни. Репертоарът беше изключително разнообразен - с песни на Blur, Placebo, The Offspring, Iced Earth, HIM, Metallica, Godsmack. Репертоарът нарастваше и бяхме готови да се покажем на публиката за пръв път. И дойде моментът за втората горчива стъпка по пътя на Eternal Fear. Анито завърши училище и замина да учи в Германия. Малко преди заминаването й имахме обещано участие, което щеше да е своеобразно нейно изпращане, но нещата пропаднаха. И така, Eternal Fear се раздели с още един барабанист и отново остана свободно място за запълване. След известно издирване и проби групата се запозна със Запрян Динков (бивш барабанист на група Guy Fox). Запрян зае вакантното място и групата започна от начало. Репертоарът беше ревизиран из основи и решихме най-накрая да се насочим стилово. Започнахме да свирим най-вече песни на любимите си Metallica, Godsmack и System Of A Down и да ги допълваме/разнообразяваме с наши любими песни на други групи. След известно време трудът ни беше възнаграден и бяхме поканени да свирим на рок фестивалът, организиран от Община Пловдив. Това беше дебютът на Eternal Fear - 23.09.2006г. Свирихме наред с групи като Noise и Believe, което беше страхотно. Групата официално се “роди”. Вече бяхме започнали и трябваше да се стягаме и да вървим все по-напред. Продължихме репетициите и направихме още песни. Вече почти бяхме готови да направим и първият си самостоятелен концерт. Предложението не закъсня и точно три месеца след дебюта си, Eternal Fear имаше определена дата за първият си самостоятелен концерт - 23.12.2006г. Направихме забавна рекламна кампания (забавно ни беше на нас). Сега вече знаехме как се чувстват останалите групи. Обикаляш, лепиш плакати, раздаваш брошури, но ти е кеф На концертът дойдоха много хора. Доста познати, но и доста непознати. Честно казано не очаквахме чак толкова много народ да се събере. Клубът се напълни и концертът започна…

До тук е написана историята за група Eternal Fear. От тук нататък ще видим какво още ще има да се пише…