Замислих се за космите… Тези така нищожни частици от човешкото тяло, които изведнъж се оказват толкова важни. Интересно как така винаги съм имал някакво специално отношение към космите… В баш метълските си периоди, дългата ми коса беше ужасно важна. Когато нямах дълга коса ми беше тъпо, че нямам. След като успях да си пусна косата бях изключително горд с нея. После ми увря главата, че с дълга коса съм още по-грозен и я отрязах. С това обаче странните ми идеи за космите не приключиха. След дългата коса дойде периодът на дългата брада. Започнах да си отглеждам брадица, която да замести дългата коса. Та си мисля… как така космите са методът на ужасно много хора да покажат кои са. Всеки си го има естествения стремеж да бъде различен. И как показваме, че сме различни? Всеки прави нещо с космите си и ги кара да крещят “Вижте ме, аз съм различен”. Метълите си имат дълги коси, метъли като мен, които си нямат дълги коси обикновено си имат бради. А някои си имат и двете. Хората от новото течение “ЕМО” почти не се различават от мен в начин на обличане, но космите им подсказват “Аз съм ЕМО” и моментално ги отличават от мен. Явно носенето на черни тениски на групи вече не е интересно/модерно и всички изразяват принадлежността си към някаква прослойка на обществото чрез космите. Това не важи само за нас метълите. В чалга стар обществото положението е още по-страшно. Там космите май са още по-важни. То не са перхидролени красавици, не са червенокоси, не са разни гарванови принцеси. Странно ми е цялото това явление и най-вече влиянието на космите върху нас… хората. Неуморните грижи, които полагаме за тях, гордостта, която представляват те за нас, обсебеността от космите…
Way Beyond
Way beyond - The valley of broken heart
Way beyond - The circle of stone
I will go - I’ll be reaching out to the stars
I will go - I’ll be freeing my soul
In my heart - I am feeling the powers grow
In my heart - I am ready to know
Wanna know - The truth of immortal souls
Wanna know - All the lies I’ve been told
Maybe tonight
I’ll find myself broken
And maybe tonight
I’ll hear my words unspoken
But maybe tonight
I’ll fly
Way beyond - The light in the rising sky
Way beyond - The temple of gold
I will go - In search of the brightest star
I will go - I’ll be searching my soul
In my heart - The darknes will slowly grow
In my heart - I am struggling to glow
Wanna know - Is there salvation for weary souls
Wanna know - Where my spirit will go
Това, надявам се, някой ден може да стане песен…
Demons
Demons Inside my head screamin’
Deep within my eyes are bleedin’
Can’t stand the pressure of leadin’
Down with the flow i am leavin’
Can’t fight the leading of demons
All that i say out of reasons
I ache so badly inside me
Demons my future deciding
Demons in my head
Telling me how to do wrong
Deprived of all my sence
I feel my future is gone
I have some reasons to cry out
Demons to alter my layout
Dreading the meaning of reasons
My life has run out of seasons
Stand up against my own deamons
Dreaming of nothing but feelings
I want to prove i am human
Get out of the frozen lacuna
Това беше текст за песен…
Защо пилето пресича пътя?
Основен въпрос:
Защо пилето пресича пътя?
Отговори:
Учителката от детската градина:
- За да отиде от другата страна на пътя.
Платон:
- За свое добро. Continue reading ‘Защо пилето пресича пътя?’
